Varbanovbooks.com

         Всеки колекционер желае по най-бърз и достъпен начин да определи вида и стойността на открита от него монета. За централното римско монетосе-чене на настоящия етап това не е чак толкова голям проблем, като се има предвид, че на пазара се появиха някои, макар и не дотам сполучливи, преводи на известни западни каталози. Когато обаче въпросът опре до класифицирането на монета от местна монетарница през Римския императорски период, проблемът остава открит. Оказва се, че на всеки пет римски монети, намерени у нас, поне три са от така наречените Гръцки императорски монети или с придобилото гражданственост у нас наименование Колониални монети.
         Единственият сериозен труд,  събрал в една книга монетите от местните балкански монетарници, е общият Каталог за антични монети на Никола Мушмов, издаден през 1912 година. За съжаление, почти век след излизането му, няма друг монетен каталог, който да улесни колекционерите за реално определяне вида и стойността на техните колониални монети. Освен това, за този дълъг период са открити много нови монетни типажи, които липсват в гореспоменатия труд. Ето защо това ме мотивира да изработя каталог, който в най-висока степен да удовлетворява нарасналите изисквания на съвременния колекционер.
         Гръцките императорски монети, представящи в много случаи крайната фаза на дълго поддържаното градско монетосечене, са третирани в повечето каталози като част от гръцките серии, съответно описани в географска последователност. Такава подредба е препоръчителна, когато всяка монетарница от разглежданата географска област се разглежда като корпус.
         Локално монетосечене от Римския императорски период може да бъде открито в източните провинции на Империята. Тук традициите на автономното и градското монетосечене ни връщат далеч в миналото, като много от императорските издания са директно продължение на по-ранните монетни серии. Противно на тази тенденция в някои градове в западните провинции, с изключение на Южна Италия и Сицилия, има отдавна създадени нумизматични традиции. Римското правителство дава известни права за монетосечене на Запад, които са прекратявани след кратък период от време. Монетосеченето на испанските градове е най-изобилно от всички западни провинции,  въпреки че дори то не продължава по време на първите три управления на Юлийо-Клавдиевата династия.
         В източната част на Империята стотици градове са удостоени с правата за ло-кално монетосечене през първите три века на Императорския период. Тези права обаче се дават или се упражняват периодично от много монетарници. Могат да се от-крият твърде големи промеждутъци от време в изданията на много градове, понякога век и дори повече, а броят на едновременно активните монетарници варира в широк диапазон при различните управления. Пикът на активност изглежда че е достигнат в началото на ІІІ в. сл. Хр., при управлението на Северската династия, след последователното нарастване през предишния век. Следва по-нататъшно западане на локалното монетосечене със забележително изключение при управлението на Гордиан ІІІ и Галиен. След убийството на последния гръцкото императорско монетосечене секва, с изключение на работата в няколко монетарници в Южна Мала Азия и Александрия в Египет. Причината може да се търси във финансовия колапс през шестото и седмото десетилетие на трети век, както и в политическия хаос на Изток след попадането на Валериан в плен при персийците през 260 год. сл. Хр. Редовно издаваните до този момент деноминации в централното монетосечене (сестерция, дюпондий и ас) също преустановяват своето съществуване по това време.
         Как стои въпросът на Балканите? В началото на Империалния период тук активни са монетарниците в Македония  (Амфиполис,  Едеса,  Пела,  Тесалоника,  Филипи), докато в Мизия и Тракия работят само три монетарници (Бизантион, Месембрия, Томи), които издават символични количества монети. Може би най-интересните монетни типове от този период са съвместните издания на Август и тракийския цар Реметалк І (до 46 год. сл. Хр. Тракия не е римска колония), както и по-късните съвместни издания на Август с Коти ІV и Рескупор ІІІ. Тази тенденция на оскъдно монетосечене се запазва и при следващите няколко императора до Адриан, като малки серии монети за първи път започват да издават и Абдера (при Тиберий), Сестос (при Калигула), Перинт (при Клавдий), Калатис, Маронея (при Нерон), Анхиало, Одесос, Филипопол (при Домициан), Деултум, Никополис ад Иструм, Траянопол (при Траян), Бизия, Истрос, Хадрианопол, Цела, Марцианопол (при Адриан), Аполония Понтика, Пауталия, Плотинопол, Топир (при Антонин Пий), Августа Траяна, Дионисопол, Сердика (при Марк Аврелий), Никополис ад Нестум (при Каракала), Виминациум (при Гордиан ІІІ) и последна, за кратко време заработва монетарницата в Дакия (Филип І).
         Както споменах, при Адриан вече може да се говори за едно стабилно местно мо нетосечене по нашите земи, но истински апогей то достига при Северската династия. Впоследствие единствено по времето на Гордиан ІІІ монетарниците по нашите земи работят толкова активно и издават такова голямо количество монети. След Филип І и Филип ІІ монетосеченето в градовете по нашите земи запада и постепенно всички монетарници преустановяват своята дейност.
         Макар с чисто местно значение и циркулация в ограничена територия, гръцките императрски монети достигат твърде голямо разнообразие на монетни типове и надписи в сравнение с централното монетосечене. Много от тях се издават във връзка с празнуването на публични игри и фестивали, някои монетни типове изобразяват скулптури и здания. Други монетни типове илюстрират различни аспекти от местната митология. Имената и титлите на магистрати и религиозни сановници се появяват в надписите върху опакото на монетите. Тези монетни типове и надписи са от огромно значение за историята, тъй като хвърлят доста светлина към организацията на местното управление в източните провинции на Римската империя.
         В настоящия каталог са представени всички императори и членове на техните фамилии, издавали гръцки империални монети по нашите земи. След кратка исто- рическа справка за съответната монетарница на корпуси и с богат снимков материал са дадени 29 монетарници, чиито монети са най-често срещани по нашите земи – Мизия, Тракия и Македония. Има немалко нови и интересни монетни типове, разглеждани от автора, които поради лошото си състоятие и изтрити надписи е невъзможно да бъдат точно идентифицирани и не са описани в този каталог. Поради постоянното откриване на нови гръцки императорски монети колекционерите не бива да се учудват, ако не намерят образец от своята монета там.
         Стойностната оценка на тези монети се прави на основата на аукционните оцен-ки в авторитетни издания в Европа и САЩ, както и на актуални каталози на водещи фирми в този бранш. Аукционите често са полезен указател, но в повечето случаи стойността на гръцките императорски монети е силно снижена. Тези монети не се срещат в големи количества в аукционните издания и често се обявяват там само за да придадат повече атрактивност на типажите, които се предлагат

. . . . . . . За постигане реална стойност на всяка монета съм изходил от пет основни фактора: размера на монетата, редкостта на представения владетел, интереса към монетния тип и надписите, редкостта на монетарницата и броя на открити и описани монети за съответния типаж в световните музеи и колекции. Индивидуалната цена на притежаваната от колекционера  монета  обаче  зависи и от редица други  фактори  –  релефност, състояние на патината, диаметър на монетата и т. н. Като става въпрос за диаметър на монетата за съответния номинал, той понякога може да варира до няколко милиметра, особено при номинали над 30 мм, където разликата може да достигне до 5 и повече милиметра. Затова за съответната монета в каталога давам усреднен диаметър, който се среща най-често.
         Стойността на монетите в каталога е за състояние VF (много високо качество), а цените са в щатски долари в съотношение $ / £ / Є – 1 / 0,7 / 1,1. Колекционерите са длъжни да знаят, че монета в по-добро състояние има по-висока стойност, докато слабите и повредени монети нямат почти никаква стойност. Няма никакво съответствие между качеството на показаните в каталога монети и цените, посочени за тях в каталога. Тук трябва да добавя, че тези стойности не се отнасят за поправяни и изкуствено патинирани монети. И не на последно място, не трябва да забравяме простичкото пра-вило, че една монета струва толкова, колкото пари ти предлагат за нея.  Искам да изкажа голямата си благодарност на дамите и господата Бистра Божкова, Ставри Топалов, Иван Карайотов, Господин Жеков, Христо Харитонов, Мариана Минкова, Игор Лазаренко, Йордан Георгиев и много други експерти и колекционери, помогнали в редакцията на отделни раздели, без които тази книга нямаше да бъде същата.

 

Иван Върбанов